автор: Heel

Тракането на токчета накара Антон да извърне глава. Очите му се присвиха, цигарата в ръката му потреперваше. Нямаше как да не се загледа в тези стройни крака. Но приятната гледка не му носеше удоволствие. Бе намразил колежката си Филипа, защото го бе отхвърлила. Упоритите му ухажвания не бяха дали резултат. Защо, по дяволите, тя се правеше на недостъпна?
Тя слизаше бавно по стълбите, вперила очи в телефона си. Дори не бе забелязала, че Антон пуши на балкона. В един момент стъпи накриво и левият й глезен се огъна. Чу се изскърцване на ток. Младата жена изохка и спря. Хвана се за парапета и сведе глава. Изсумтя. Погледна през рамо, сякаш усетила, че някой я гледа лошо. Росен й кимна и се усмихна, после небрежно дръпна от цигарата си.
Филипа запази каменно изражение. Прибра телефона си и продължи надолу по стълбите. Бе избегнала нараняването на косъм.
Антон се замисли. За пореден път се убеждаваше, че има лошо око. Сякаш можеше да повлиява неблагоприятно на обектите, които не харесва. Бе почти сигурен, че това не е някаква странна самозаблуда.
Той искрено ненавиждаше Филипа, заради нейното арогантно отношение. Но като жена я харесваше, и то много. Получаваше се сблъсък от противоположни емоции, всяка от които се опитваше да надделее.
Седмица по-късно се удаде нов случай за предаване на неприязън. Филипа пак слизаше по стълбите, този път обута с пантофки, а Антон пак пушеше на балкона. Той фиксира погледа си в елегантните й глезени, изпълнен с мръсни чувства. Но нищо не се случи. Филипа преодоля стълбите като козичка, без дори да погледне „благожелателя“ си. Или тезата за лошото око не бе вярна. Или за осъществяването й бе нужна специална психологическа нагласа.
Антон направи още няколко опита да я спечели, но отново не му се отвори парашутът. Неуспехите не го демотивираха, а го нахъсваха все повече и повече. Сякаш тя вдигаше цената си с тази своя недостъпност.
Един петък, след края на работното време, Антон тръгна след нея – канеше се небрежно да я покани на вечеря. Филипа отвори вратата на малкия си опел и метна дамската си чанта на дясната седалка. Заоблените й задни части бяха издули тясната пола. Приятна за всеки мъж гледка. Антон се поспря. Не бе сигурен, че това е най-подходящият момент да я заговори. Погледът му не се откъсваше от ханша и талията й, чиито пропорции изглеждаха съвършени. Същевременно цялата тази красота не бе достъпна за него… Онова неприятно глождене отново се появи.
Филипа се изправи и, явно усетила, че някой я наблюдава, се извърна назад. Рязкото движение наруши баланса на тялото й. Тя направи крачка встрани, бутайки с рамо вратата на опела и прекрачвайки бордюра, и стърпи на улицата. В този момент едно ауди, чийто шофьор търсеше място за паркиране, закачи крака й с бронята си. Чу се изпукване и Филипа се свлече, надавайки остър писък. Аудито спря, а Антон се спусна към втрещената Филипа, която вероятно още не бе осъзнала какво се е случило.
Той коленичи до нея и рече:
– Филипа, добре ли си?
Тя го изгледа учудено и изпъшка. Извърна глава към левия си крак, чиято обувка бе отхвърчала на няколко метра в страни. Стъпалото й се бе извило навън под неестествен ъгъл. А прасецът изглеждаше усукан. Фината материя на черния чорапогащник се бе раздрала на няколко места.
Шофьорът на аудито изскочи навън и започна да се тюхка.
Филипа изхлипа:
– Боли! Много боли!
– О, мила! – Антон я прегърна плахо, загледан в бликащите от очите й сълзи.
– Помогни ми, моля те! Адски боли!
Антон извади телефона си и набра номера на бърза помощ. Линейката дойде след десетина минути. Лекарят обездвижи крака на пострадалата с шина и даде инструкции относно качването на носилката.
Антон последва линейката с такси, сърцето му се бе свило от притеснение. Чувстваше се гузен. Каза си, че не той е виновен за трагедията, но нямаше как да си повярва. Защото бе наясно, че има лошо око.
Чакането пред рентгеновия кабинет продължи дълго. Посърналата Филипа седеше вдървено в количката и се опитваше да не поглежда към осакатения си крайник. Брадичката й от време на време потреперваше.
– Всичко ще е наред, мила – обади се Антон и стисна окуражително ръката й. Филипа притвори очи и задиша дълбоко в опит да се успокои, после се сгуши в него като уплашено животинче. После прие прегръдката му съвсем нормално, от което Антон остана предоволен.
Младата жена дълго се забави при дежурния травматолог. По едно време се чуха викове, от които чакащите отвън настръхнаха. Антон закърши нервно ръце. Изнесоха я на носилка и я вкараха в съседното помещение. Антон забеляза, че счупеният й крак изглежда по-нормално от преди – нямаше го страховитото изкривяване. Явно бяха наместили костите.
Филипа излезе, подпряна на патерици. Левият й крак бе в гипс до слабините, като от него се виждаха само подпухналите и зачервени пръсти. Коляното бе обездвижено в леко свито положение, а стъпалото – в изпънато, така че тя бе принудена да държи крайника изнесен напред, за да не го опира в пода.
– Как си? – попита Антон и се приближи.
Филипа се намръщи.
– И по-добре съм била.
– Значи няма да лежиш в болницата?
– Не, не се налагало. Ако възстановяването върви нормално, няма да се наложи операция.
– Чудесно!
– Адски карък. Още не мога да повярвам, че ми се случи такова нещо.
– Искрено съжалявам – отвърна Антон.
– Благодаря, че ми помогна. Сигурно здраво те изпраших.
– Ох, не ми се мисли. Важното е, че сега си по-добре. Болките понамаляха, нали?
– Да, търпи се вече. По едно време имах чувството, че ще припадна.
– О, горкичката! – възкликна Антон и погали бузата й. Филипа се усмихна тъжно и наведе глава. – Това рецептата ли е? Седни да си починеш, аз ще отида да купя лекарствата. После ще хванем такси.
– Не се ангажирай с моите проблеми. Голямо момиче съм, мога и сама да се оправям.
– Стига де, нали сме приятели. Така… трябва да хапнеш нещо заради обезболяващите.
– Добре.
– Ще ти взема пица, знам, че обичаш пица.
– Добре.
Тя приседна на близката пейка и покритата й с дебел слой гипс пета изтрака на плочките. Пръстите й се сгърчиха.
– Ох!
– Моля те, внимавай!
– Добре.
Половин час по-късно се качиха в такси. Антон подхвърли на шофьора:
– Карайте бавничко и избягвайте дупките, моля, защото дамата е със счупен крак. – Шофьорът кимна и се постара да изпълни заръката.
След като слязоха, Филипа доста се измъчи по неравния тротоар, защото досега не й се бе случвало да ползва патерици. Антон следеше всяко нейно движение, готов да я подхване при евентуално залитане.
Влязоха в апартамента и изморената Филипа се просна на леглото. Обезболяващите бяха замъглили леко съзнанието й. Антон подпъхна няколко възглавници под болния й крак, изми наблъсканите в мивката чинии и излезе да напазарува. Когато се върна, каза:
– Имаш ли нужда от още нещо?
– Не, само … искам да поспя, чувствам се като премазана.
– Добре, оставям те тогава. Ако ти потрябва нещо, просто ми звънни. Живея наблизо, знаеш. Нали? Разбрахме се?
– Неудобно ми е, че те ангажирах така…
– Стига де, ти си моята принцеса – засмя се той. – Ще направя каквото е по силите ми, за да се чувстваш добре.
– Много си мил.
– Такъв съм си.
– А в службата…
– Ще говоря с шефа. Ще го помоля да прехвърли част от твоята работа на мен. Смятам, че ще се справя. Колегите също ще помогнат, вярвам – каза той и почука гипсирания й прасец, после погъделичка надничащите от превръзката пръстчета. Филипа се изкиска. – Ако ти потрябва компания, знай, че винаги съм на линия.
– Добре.
Антон си тръгна. Мъчно му бе за Филипа, но същевременно бе доволен, че инцидентът му е дал възможност да се сближи с нея.
През следващите няколко седмици, той я посещаваше всеки ден, като всячески се стараеше да й угажда. Филипа като че ли постепенно свикваше с мисълта, че има сигурен мъж до себе си. Очевидно й бе приятно да е обект на грижи. Антон проявяваше сдържаност, за да повиши акциите си. Осъзнаваше, че прибързаността може да провали идеята му за здрава интимна връзка. Чакането обаче го изнервяше, защото Филипа изглеждаше секси дори и с гипсиран до слабините крак. Той даже в затрудненото й придвижване намираше еротична привлекателност.
Една съботна вечер – Антон бе дошъл да подмени разваления кухненски сифон – Филипа изохка и сбърчи чело.
– Какво има?
– Адски ме сърби под гипса. Би ли бръкнал с куката? Долу… стъпалото.
Антон взе куката за плетене и предпазливо я мушна под потрепващите нервно пръстчета. Започна да я движи напред-назад, при което Филипа заохка. Издаваните от нея звуци го възбудиха. Слабините му тръпнеха приятно, появи се и настойчиво пулсиране. Филипа сякаш не осъзнаваше какво му причинява. На лицето й се бе разляла блажена усмивка. Изведнъж тя вдигна стъпалото на здравия си крак и потърка с него слабините на Антон, който се ококори смешно.
Нещата се развиваха много бързо. Двамата се прегърнаха и се засмукаха с жадни устни, после започнаха припряно да се събличат. Прашките на Филипа отхвърчаха настрани, скъсани, а гипсираният и крак се озова върху голото рамо на Антон, който вече пухтеше от възбуда. Нежната й плът го побъркваше. Вече бе готов да проникне. Предусещаше мига на върховно удоволствие.
Присвивайки очи, Филипа се загледа надолу. Погледът й бе плашещо студен и някак… тежък. Антон се стресна, усетил странната промяна. Ерекцията му започна да спада. Не можеше по никакъв начин да я задържи. Такова нещо досега не му се бе случвало. Точно в сублимния момент … нещо се бе прекършило.
Филипа се изкиска.
– Явно не ме желаеш – подхвърли тя с лукав блясък в очите.
– Не, не, просто…
– Тони, драги, не само ти имаш лошо око. След онова, което ми причини, по никакъв начин не можеш да ме спечелиш. Не си прави илюзии! Ясно ли е!
Антон вече трескаво се обличаше. Изхвърча като тапа от апартамента, сякаш го гонеше чума. Смехът на Филипа дълго кънтя в ушите му.