автор: Albatros

Във малката предблокова беседка,
със меката си плетка във ръце,
присяда вечер моята съседка –
плете наопък, сетне – налице,
и двете алуминиеви куки
потракват тихо в мозъка ми сив,
след толкова неволи и неслуки
тя просто ми припомня, че съм жив,
невям наплита брюкселска дантела,

или фланела? – може би за мен,
дали вечеря с мен не би приела? –
направих тази вечер огретен,
най-бялата постеля ще ѝ стелна,
по-мекичка дори от кадифе! –
и призори – във утринта неделна,
ще ѝ сваря едно джезве кафе.
Такъв съм си! – край моята съседка
се размечтах за дом – и тих уют.

О, колко много искам да съм плетка
в беседката – на топлия ѝ скут.

6 юний 2020 г.
гр. Варна, 19, 35 ч.