автор: Albatros

... ако решиш, че вече съм излишен, речи ми тихо своето си: – Да! –
и ще престанем мейли да си пишем със теб във виртуалната среда,
във нея аз съм просто светъл Никой, а ти си ми светулка в лятна нощ,
и думите ми – мравчици – пътикат към теб, събрали сетната си мощ,
щастлива ли си с мен, това не зная, но аз със теб бях истински щастлив –

да те обичам в празната чат-стая – и да ти пиша стихчета с курсив,
най-светлите си думи да ти пращам – добре ли си, обичам те, здравей! –
красива моя – толкова изящна! – направо статуетка в тих музей,
и – ако утре слънце ме погали, ще вярвам, че го прати ти за мен –
един самотник в нетни виртуали, преди да си изчезна някой ден.

3 юний 2020 г.
гр. Варна, 20, 15 ч.