автор: Albatros

Най-сетне се видях със някой лев – понякога и Господ бди над мене,
на мама купих чисто нов гергеф – да шие вечер своите гоблени,
герданче – за любимата Жена, със седемнайсет белички мъниста,
на пейката пих биричка – една, и втора – съвестта ми да е чиста,
на просяка пред храма дадох хляб и кренвирши – да има за вечеря,

и – за мишлето в моя вехт долап, дори успях гранули да намеря,
от стария квартален секънд хенд със рестото си купих нова риза,
красив бе моят отминаващ ден, и тъй красив! – животът се изниза,
обаче бе невероятен кеф! – и се кълна пред вашите компютри –
с последния, останал в мене, лев с едно кафе ще ви почерпя – утре.

1 юний 2020 г.
гр. Варна, 20, 15 ч.