Преваля денят със нисък поклон,
в ръцете му - школската тръпка,
днес още дочувам звънкия тон,
на ученика - струната тънка,
в майска среща с коси посребрени,
в школския двор, в помъдрели очи,
в радост, в муза на дните зелени,
във стаените наши сълзи.
Шептят годините с изтънчен жест,
съдби, житейски път чертали,
пробудени са спомените днес,
свличат дрехите си остарели.
И любови прежни оживяват
от скамейката събудени.
Как с трепет школски запленяват
по хлапашки превъзбудени!
Румени целувки по лицата
кръстосано редят пътеки.
Какво, че в бяг годините летят!
Жив е балът школски в тях навеки!
Години школски, години млади,
в живота розов, вий, цъфтели,
как уханни днес сте, белобради,
макар отдавна прецъфтели!