автор: Mommy_Shark

- Не мога да го разбера тоя мой редактор, – каза Ал – каквото и да напиша, както и да завъртя героите, все се цупи. Първо проблем му бяха жените, които бях написал, че умират още при първото раждане на дете. Представи си, казва ми: „Защо не помислиш за друг финал?“, не можело ли да губят телата си поне при второто, дори третото раждане на дете?
Иначе, както било в сегашния вариант на текста, съм щял да натоваря читателите с толкова негативизъм и страдание… - Ал завъртя очи с досада към прозрачния таван на бара и посегна към купичката с жарени нокти на млади френски петли. След няколко хрупания продължи – После пък ми вика не можело ли мъжете да не бъдели разкъсвани от птицата коко, която ги надушва щом пушат трева? Пъф! А децата… - каза дългокосият писател и въздъхна страдалчески преди да отпие от коктейла със свежо повърнато на октопод – Няма да ти досаждам повече с детайли от кухнята. Обичайни писателски несгоди. Важното е, че на финала стигаме до някакво споразумение с този дребнав лигльо, който все мрънка ту за читателите, ту за „горките герои“, които оживяват щом дори един човек прочете историята им. Като че ли има някакво значение какво се случва с тях. Та те са просто нисши същества. Многоклетъчни телца с едноклетъчни душички.

- Ами да, прав си, те умират с всяко свое тяло. И представи си - не помнят нищо – с разбиране каза събеседника му – гологлав чичко с боядисани в червено вежди и изкуствени мигли, наподобяващи листа на аспарагус. - Колко примитивно е да не помниш и повтаряш все една и съща глупост с всяка нова черупка, нали? Дори на мен ми се иска да понапиша нещо, историйка някаква, за да създам някой и друг свят. Виж, измислил съм даже как ще изглеждат моите герои - с червена кожа и без нито един косъм по тялото си. Тръпки ме побиват от космаци – и той потрепери - Забавно и иновативно, нали?

- Изключително! – възторжено прие идеята му Ал, който всъщност не го слушаше внимателно, защото отново мислеше за майка си. Тя беше изчезнала веднага след раждането му. За жалост баща му беше претърпял инцидент по време на сафари, когато хищна птица го нападнала и той изгубил всичките си спомени, включително и този, че има син.

Двамата събеседници за миг потънаха в собствените си мисли и се отдадоха на питиетата. След малко приказливия Ал се сети нещо, подскочи весело и каза:

– Съмърсет, пиши, човече! Ще съм първият ти читател! Един вид и аз ще участвам в създаването на този твой свят, нали? Колко е забавно да можеш да създаваш всичко, което напишеш. И моите герои го могат, но са толкова глупави, че го използват само да материализират страховете си. – дългокосият се беше въодушевил и слюнки, примесени с жарени нокти и октоподско повръщано хвърчаха около него. – Представи си, – продължи той – моите си измислят все нови и нови болести, от които тутакси се разболяват. И вярват в нещо, което наричат „лош късмет“, а то си е чисто и просто тяхното тъмно подсъзнание и превърнати в сгъстени атоми детски страхове. Какви глупаци!

- Ти си гений! И си толкова либерален! Дал си им качество, което само ние имаме, а те така да го пилеят – червеновеждият мъж преплете елегантно пръсти под брадичката си и запърха с аспарагусни юмигли. – Мислех си, дали някога героите ни ще разберат, че световете им са наша измислица, книги за забавление?

- Разбира се могат. Теоретично. Стига да съществуват толкова дълго, че знанието им да се развие достатъчно и да се предаде. Тези същества не са като нас – с всеки свой живот те започват да учат всичко наново, защото предното е изтрито. Представяш ли си, никаква приемственост, никакво колективно знание, обща банка, от която всички черпят информация. И телата им се износват за не повече от стотина години. Това усложнява нещата.

- Интересно, а как тогава обясняват съществуването си, откъде смятат, че са дошли? – замислено поклати глава гологлавият.

- Обвиняват за всичко някакъв си Бог. – завъртя очи Ал и отметна дългата си коса, - Никаква логика, просто всичко необяснимо стоварват на него.

***

Докато Ал и Червеновеждия разговаряха, на съседната маса група млади физици измисляха природните закони, които щяха да действат в новите светове.
А имаше още толкова маси в заведението, на които се раждаха какви ли не неща…