автор: apostola

И ти, сърце, във мене клето,
защо от уплах си превзето?
Защо тревожно виеш ти?
Животът ли не ти допада,
в съдбата ли така се пада,
че в мене жално виеш ти?

Аз знам: животът не е лесен
във този свят лъжлив и бесен.
Навсякъде вирее зло:
войни, зарази и скандали,
крадци, убийци и вандали...
Няма място за добро.

Но има изход всяка криза
с обличане на бяла риза-
светът да стане бял и чист.
Да тръгне в правата посока
и да направи двата скока
към образа си нов, лъчист!