автор: Albatros

С коси на кок – и в роклицата бяла,
с фишу екрю на топлата си гръд,
тя беше най-красивата в квартала! –
Жената, дето ми препречи път.

Направо щях да падна на бордюра.
Излязла от списанието Vogue! –
готов бях да я черпя с вафла "Мура",
или – в бистрото, с ананасов сок.

Да ѝ река: – Госпожо, аз Ви моля,
поспрете се до мен поне за миг?
Омръзна ми все тази главна роля! –
статист, макар сюблимен и велик.

Помислих си кой мъж ли я прегръща
след тъпия нюзрум по bTv? –
и размечтах се – да си вдигнем къща
със нея – нейде в летните треви.

При нея всяка нощ да се прибирам –
мъж – шепичка сълза и топъл смях.
И да си знам, че Тя е във Всемира
Жената, за която аз ви пях.

Но тя отмина – утринна, тъй чиста! –
и аз я гледах, треснат като пън.
И нейното герданче от мъниста
потраква тихо в моя стих – и сън.

25 май 2020 г.
гр. Варна, 12, 20 ч.