автор: Albatros

... щом грейне капандурата ми в бяло, то значи утро вече е дошло,
денят е просто повод за начало – за халба бира, чаша-две – мерло,
в таванчето ми с чироз – бяла низа, да се качи по обед скъп авер,
да препера разпраната си риза – и да ошетам в своя вехт килер,
две-три писма – до своята любима, да ѝ напиша с моя благ молив,

и, болките насмел си под килима, най-сетне да съм истински щастлив,
да скъсам в двора цветенце за мама, да хвърлим със комшията белот,
и да си мисля с обич – друго няма значение във този къс живот,
брадата си да клъцна, че не мога да се търпя – див австралопитек.
Да бъде светла събота от Бога! – какво му трябва друго на човек?

23 май 2020 г.
гр. Варна, 7, 00 ч.