автор: botyofentiev

Чупливите чаши си мислеха, че живеят
и че Светът е голям магазин.
Подредените щандове отвсякъде греят
и са важни всичките – до един.

Чупливите чаши си мислеха за шампанско,
престижен живот в охолство и лукс.
Бяха готови на съдба емигрантска,
дори да берат домати и лук.

„Ягодови поляни” и вечния Битълс
бе сбъдната и реална мечта.
В „ Хотел Калифорния”, заедно с Игълс,
пазеха за чашите-камериери места.

И цели сервизи пътуваха гордо
по цялата неолиберална Земя.
Е някои падаха на Щурците „зад борда”,
но слава ги чакаше всичките – до една.

Чупливите чаши от фини кристали.
Чупливите чаши от обикновено стъкло.
Едните се мислеха за генерали,
а другите се „гордееха” с потекло.

И всичко с трясък разби се внезапно.
Слонът бе влязъл в стъкларския магазин.
Слон малък, невидим съвсем непонятно
в Света от стъкло Чашите-хора изби до един.