автор: Albatros

… да се изгубим, мамо, във следобеда, и да потънем в залеза лъчист –
сполай ти – за чорбицата ти бобена, за утринното мляко със ориз,
за песните на топлата ти пазвица, за мириса на дом – и тих уют,
за призазките, дето ми разказваше – Ян Бибиян и Дяволчето Фют,
за хлебеца, за ризката пепитена, с която минах – чист, през този свят,

търкулна ме след питката ми житена, и питах се – къде си тръгнал, брат? –
наникъде! – в най-дългите безмълвия, доде изчезнем си по своя път,
и дупката във Космоса запълним я със сетен дъх от морната си гръд,
светулка не видях до днес – поробена, тя ми остана – снопче светлина.
Да се изгубим, мамо, във следобеда, дошъл за миг покой – и тишина.

12 май 2020 г.
гр. Варна, 14, 00 ч.