Когато цял съм стон и вик, и при това – ужасно трезвен,
мълча на български език! – Говорещият безполезник,
прелиствам мъдрите лета, преминали в мълчани думи,
по цял ден пиша – и чета библейския Мевляна – Руми,
от него нищо не разбрах, освен едно – светът е пепел,
а ние – звездушинки прах! – събрани в Божиите шепи,
каквото исках, си го взех, какво оставих? – тъй не зная,
дори надежди за успех си нямам, че ще стигна в Рая? –
дойдох на този свят за миг, живях в словесните си бездни.
А утре ще съм просто вик! – един Говорещ безполезник.
11 май 2020 г. гр.
Варна, 20, 20 ч.