автор: kuklara

Малкото огнедишащо и много жълтичко драконче Драчко се излюпи в един слънчево усмихнат ден. Майка му и баща му бяха много горди с него.
-Колко е малък, а вече толкова жълт!-сподели големият дракон.
-Гледай , гледай като се закашля какви красиви искри излизат от прекрасната му устичка!- радваше се майка му!
-Ооо, само да порасне малко искрите ще се превърнат в пламък!-радваше се бащата.
Драчко растеше с дни. Искрите се превръщаха в огън. Дори му позволяваха вече да пали камината с пламаците, които излизаха от утата му. А един път майка му позволи да затопли закуската с дъха си. Играеше си по цял ден на игрите, на които си играят дракончетата от неговата порода. На запали огънче,на прескочи огънче, на намери огънче и даже на скрий огънче, макар че тази игра никак не я харсваха мама и тате ,защото си е опасна. С две думи - щастливо детство. Но, ех това но! Малко се разглези.Един път запали вестника, който четеше баща му. Той нищо не каза , само го изгледа някак строго. Друг път опърли опашката на майка си и тя го наказа цели два дни да не лети извън дома им.Трети път запали любимата дантелена покривка за маса на майка си. Е, тогава тя много се разсърди и дори му се скара като на възрастен. Драчко много се ядоса и се закани да избяга от къщи. Даже тръгна навън, но му мина и се върна без никой да е разбрал, че е тръгвал. Скучно взе да става. Нямаше с кой да си играе. Семейството дракони, което бе най-близо живееше на цели сто двадесет и осем километра от тях. Без приятел... всичко омръзва.Трябва да си намери другарче. Най-напред обикаляше наоколо, но който го видеше и бягаше. Страшно си е да се приближиш до огнедишащо драконче, особено когато го срешнеш за първи път. Откъде да знаеш добро ли е? И така цяла седмица. Един ден, който си бе обикновен но за дракончето се превърна в незабравим, той срещна Пройчо.На Пройчо отдалече му личеше, че е роден за приятел. Той бе син на пожарникар и от много малък си играеше само с пожарникарски коли,пожарогасители и даже имаше детски пожарникарски шлем.Знаеше всички начини за гасене на огън.Дори един ден загаси лулата на дядо си , а една вечер с воден пистолет три часа гони една светулка, за да я загаси.Още като видя Драчко и му извика:
-Хей, жълтия, внимавай много с огъня.Той е опасно нещо.
Драчко нали не бе живял сред хора, попита плахо:
-Какво значи да внимавам?
-Да внимаваш означава да контролираш огъня и да не го изпущаш на пожароопасни места.
-А кои места са пожароопасни?
-Ох, много има да учиш в тоя живот. Всичко запалимо е пожароопасно!
-Аз откъде да знам кое е пожароопасно и кое не?
-Добре- каза Пройчо-ако ми позволиш да се кача върху теб ще ме повозиш летейки и ще ти покажа.
-Съгласен съм.-каза Драчко.
Пройчо яхна дракончето и полетяха.От този момент нататък станаха неразделни.Намираха безопасни места, на които Драчко палеше малки огънчета, а Пройчо самоотвержено ги гасеше и това бе страхотна игра.Че това си е купон! Имаш и огън , имаш и кой да го гаси! Между тях се разгоря чудно приятелство което никой и нищо не можеше да загаси!