автор: Albatros

... понеже вечерта е дълга, а пък денят щастлив не бе,
плета си въжената стълба – и аз! – към Седмото небе,
налял съм си едно коняче, ей тъй – добър аперитив! –
защо душата ми да плаче? – когато съм все още жив,
три щипки благ каба тютюнец, животът ще се издими,

за колкото да се целунем, живеем – и си мрем сами,
и стана безпощадно ясно! – дори за моя малък внук,
че много по-доброто място е Седмото небе! – от тук,
не вярвате ли? – ще ви пратя, щом се кача, безброй слънца.
Там най-подир ще бъдем братя! – щастливи Божии деца.

8 май 2020 г.
гр. Варна, 16, 00 ч.