В какви бездънни мълчини без детски смях и птичи песни
отлитат сетните ми дни? – не ще напише никой вестник,
а покрай мен върви Народ, привикнал глупости да слуша
след Банкянския идиот! – към българската крива круша,
виновни вкупом сме сега, че го накичихме със лаври! –
но аз се питам – до кога? – ще го търпим да ни се гаври,
тъп – колкото за три села с принадлежащите околии,
Родино, Той те опетла в кълчища злоба, мъст, неволи,
с какво заслужи – аз не знам, – такава адска камасутра?
Умирам всеки ден от срам пред тази тъпа тиква – мутра.
8 май 2020 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.