автор: stanina

Глас без звук, болка без вопъл,
рана без белег, нощ без светулки,
небе без звезди, вятър без трепет,

стъпки без следи, картина без щрихи,
думи без смисъл, дървета без шепот,
ручей без ромон, океан без вълни...

погребани желания, непостигнати върхове,
умъртвени мечти, толкова много нюанси,
а цветовете са само три - черно, сиво и бяло;

игра на сенки, безсънни илюзии,
недочакани изгреви, непоискани залези,
път убийствен, прекършени клони;

сърце натрошено, парче по парче
сбирано и лепено, без шев съшито,
кръв с вяра пропита, чаша все недопита;

глътка въздух, памет без спомен...
Той е там и те чака - в края на пътя,
пеперуда светлината привлича,

миг подир миг обгаря крилата,
миг подир миг.. гола остава душата
последна... Тя е светлината!

А той - пътят, наречен живот...

04 05 2020