Днес бе мрачен ден
Днес бе тъжен ден
Дъжд се сипаше сякаш
млада девойка плачеше
за изгубилата се любов.
Малка зелена градинка,
цветя обагрени се радваха
и любеха на дъжда.
Виждам аз надолу
по уличка мрачна,
човек с глава наведена
цял в черно облечен,
предпазен от дъжда
се молеше да мине
този ден.
И ето че за миг
неусетен дъжда намаля
и облаци черни от тях
лъч светлина отново огря улицата,
а в стари къщи сиромашки, пред
прозорци мъгливи се показаха
бледи радостни усмивки и
ето че Слънцето си върна усмивките
на хората тъжни...