автор: rady

Не е важно какво е трябвало...
Всички пътеки са затревени.
По дървото ни - гнили ябълки,
а пък здравите - някой взе ги...

Не е важно какво съм искала...
Малко ли, много ли, вече не помня.
Сега само сънят ми е истински,
само там се развихрям с коня!

Не е важно каква надежда
крила съм упоително в джоба...
Като кълбенце рехава прежда -
пъпна връв към празна утроба.

Не е важно и какво ще кажа -
толкова дълго се учех да лъжа...
Аз не съм аз, но имам куража
от себе си да се отвържа.