автор: Albatros

… сега, когато маските са спомен за тъп – и минал вече, маскарад,
въпросът ми е повече от скромен – кой Изрод ни държа във този Ад? –
защо ни взеха вкупом за калинки, които могат да летят под строй,
в дистанция – по двенки и по тринки, на метър от живота мой – и твой,
кой замени ни простичката пролет с убийствения ужас – да реши

дали да бъдем светли птици в полет, или да литнат нашите души –
животът ни е в шепите на Бога! – и той решава кой кога ще мре,
да ви целуна с маската – не мога, без маска ще ми бъде по-добре,
и в някой час – внезапен, ненадеен, нечакан като летния мелтем,
да ви река – свободни да живеем. И някой ден – свободни, да умрем.

1 май 2020 г.
гр. Варна, 20, 15 ч.