В очите на града настани се страхът,
той затвори хората по домовете,
изчисти се от миазми въздухът,
и призив се чу „ За милост молете!“
Този град по-чист и тих не е бил,
природата избуява в поредната пролет,
а човекът с маска в ума си се свил,
не може да се зарадва на нейния полет.
Мият се улици, чистят се градинки,
боклукът събира се час подир час,
коси се тревата където калинки,
отлитат късмет да доставят за вас!
Гълчавата и грохотът осиротяха,
такава тишина никога не е била,
а чувам птиците как симфония запяха,
за утрото божие и вярата с крила!
lIulina - Д.Стоянова - 26.04.2020г.