... когато в храма отчето се моли
за моята разпътница душа,
невям крилѝ надеждите ми голи? –
поне във своя стих да не греша,
живея – чист на мисъл и на тяло,
и нямам грях пред Бог и Син и Дух,
не казах нивга – черното е бяло,
на бялото дори веднъж не плюх,
бях просто син на Истината свята,
дори когато гробно тя мълчи.
Това ще ми е Божията плата! –
да си умра с отворени очи.
24 април 2020 г.
гр. Варна, 9, 45 ч.