автор: pastirka

Орел един летял, но уморен
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!

Щом тръгна към далечни висини,
не могат и с криле да ме догонят.
Но изведнъж до него отстрани
той охлюв че пълзи видял на клона.

- Защо се перчиш? Как качи се тук?
Тъй смешен си! Къде са ти крилата?
А охлювът задминал го без звук
и лекичко навел напред рогцата.

- Не всички са с криле! Дари ме Бог
с черупка и навсякъде я нося.
Пълзях със дни до този връх висок,
но може би "Защо?" ще е въпроса.

За да докажа аз, че всяка цел
се стига с постоянство, без да спираш,
дори криле да нямаш на орел.
Така да бъдеш силен сам избираш.