На самотната лодка на кея,
се качи тишината,
нямаше кой да отплава с нея,
даже кой да и хване веслата.
Помнеше смях и гълчава,
хорски ръце и прегръдки,
прах от краката оставен
и много красиви минутки!
Днес всички хора ги няма,
страх ги е вкарал в къщи,
няма любов, просто няма,
светът от ужас е чак намръщен!
Лодката чака на кея,
вярата в създателя да се върне,
за да застане на нея,
и веслата с любов да обърне!