Сред сенките
на Петъка разкръснат
е тихо,
като гробище по пладне.
Тълпата
след сеира се разпръсва,
преситена,
престорена, коварна.
И лепне -
като грях по раменете
вината
на разпънатите прошки,
а някъде,
от Изток, ще засвети,
светът,
накамбанен, ще свие нокти.
Ще палне
по свещица, ще се кръсти
и пак
ще се пресища от пресита,
забравил,
че душата му е всъщност
гостенка
във земната си дрипа.
Прости ни, Боже,
днес сме само Юди,
"по образ
и подобие" измряха.
Исус възкръсва
във света на луди,
които
даже и не го разбраха!