Няма ме.
Все повече ме няма.
Въобще не знам дали съм бил.
Сигурно съм зрителна измама.
Забранено слънце през април.
Дишам.
И защо ли още дишам.
Питам се – печален идиот.
Пет пари в бюджетния излишък
спря да чини моят тъп живот.
Пролет моя.
Моя бяла пролет! –
моля те? – от тук ме отведи.
Нейде, дето с птиците във полет
ще забравя болки – и беди.
Пиша.
За световните архиви.
Моля ви, не бойте се, деца!
Ще да бъдат хората щастливи.
Седем милиарда слънчица.
16 април 2020 г.
гр. Варна, 20, 45 ч.