Мария ли? Тя даже не заплака.
Подобно сянката на облак късен
в окото й заседна като котва
кръвта му по корубата на кръста.
Сърцето й изхлипа - птица бяла,
прободена от копие юдейско.
Горчива бе човешката й слабост
щом женската й сила я предаде.
Прехапала душата си превита
на болката с изпръхналите устни,
прие да се сбогува с всяка утрин,
в която самотата ще възкръсва.
Но тази първа утрин бе различна -
с две ангелски пера и бяла роба,
невинна и дълбока като вричане.
И като белег от любов на гроба.