... тъй тихо рохолѝ дъждът, чак и на мен ми се доспива –
тъй връз изящната ти гръд се свлича светлата ти грива,
бе топъл тежкият ти кок с безбройни фибички и шноли,
мил воайор е Господ Бог! – поиска да ни зърне – голи,
за теб да пална дълга свещ – и сенките ни да играят,
и не опитвай да ме спреш, аз тази нощ ти смъквам Рая,
да бъда нежен с теб – сега, когато вън дъждецът пада,
под седемцветната дъга със теб да мина, мила Влада! –
да дишам обич с пълна гръд, додето грохна в изнемога,
там – дето рохолѝ дъждът! – милунка, пратена от Бога.
15 април 2020 г.
гр. Варна, 7, 07 ч.