Всичко е в съзнанието ни. Разстоянията нямат значение.
Стоим непрекъснато пред компютрите, а сякаш минаваме през Вселената. Опитай се да живееш месец без интернет. Звучи зловещо нали? В съзнанието няма разстояния. Реалното и нереалното. Човекът има дълбоко виртуална същност. Гледане на филми, слушането на музика, писането на стихове - това са все игри на ума, тоест вътре в нас. След гледането на филм, от киносалона излизаме като зашеметени и доста бавно "влизаме" в реала. Светът на подсъзнанието е много силен и необходим за нас. Душата ни се наслаждава когато живее в абстрактно-творческото пространство. Човекът като цяло е човек, когато развива културата и изкуството.
А споделянето в интернет? Един наивен опит да се открие сродната душа. Но това може да осъществи само Бог! Стойностните неща получаваме безплатно и без усилия.