автор: Albatros

... така сияйна идеш ми в зори, че аз до теб изгубвам ум и дума,
светулчица в безмълвните гори, по-тиха от мечтание на Шуман,
пристъпваш като в приказка добра и гледам те – разлистена и тиха,
така и не успях да разбера защо не те събрах във два-три стиха? –
видение ли беше, или дух? – слетял от небесата мои тъмни,

душата ми е просто дънер кух – ако те няма, няма да се съмне! –
и чудя се защо живея, щом светът без теб е зрителна измама,
и в светлата илюзия за дом озъртам се – а тебе все те няма,
на заник вече моят ден клони, провождам го – в мечтания унесен.
Сънувам, мила, цял живот Жени, дошли при мен за обич и за песен.

13 април 2020 г.
гр. Варна, 21, 10 ч.