автор: misteriavechna

Докато черешите
надскачат прага на болката
от следснежно аномална
уязвимост,
люляците подават заявка
за ароматно лилаво
удивление.
Ягодите,
които изядохме
не познават слънцето и земята,
и боленето от сняг.
Кисели са,
колкото настроенията на берачите.
Стресирани
от непарниковите желания
за сладост,
вливат изкуствената си красота
на заместители,
между очакванията
за реалност,
изгубена в нетърпението
и опитите за безкрайност.
Търпеливо чакам люляците и черешите.
Няма да ги предам
с нетърпеливо харесване.
Спасявам ги е от съдба
на парнико-ягодова
изкуственост.