Шарена глъчка долита
през вратата открехната,
пълзи сякаш пролетен дим
и в душите ни се вплита
на мълчанието злия джин.
Залисани в слухове,
гласовете на другите
за всичко между нас виним.
Тъй изгубили своите
напред слепешката вървим.
Пак надбягваме себе си,
залутани в хорския шум,
без радост отново броим
невидимите белези
по нашите тихи, самотни души.