автор: Iony_ada

Във списъка ти с имена ме няма.
Аз бих спасила само няколко души,
бродирани с любимата ми буква
като семейство, син и сродната ми - ти.

В сърцето ти не пише кратко "и",
но твойта буква в мойто прокърви,
обагряйки със алена емблема вляво
белотата, в която съм облечена изцяло.

За пръв път сякаш осъзнавам -
не съществувам вече може би.
Най-тъжно е пред теб да си признавам,
че с всеки следващ миг необратимо избледнявам.

Която и да съм сега, не моля
да ме последваш в тишините
на моя вечен свят, във който
неспирно, неистово плачат мъглите.