автор: Albatros

... о, колко ми се иска пак да съм едно момче на двадесет години,
под цъфналия пролетен салкъм да гледам във зениците ти сини,
да те обичам, както аз си знам! – каквото и за теб това да значи,
и шепа обич – зрънце от сусам, на стих да ти я дам по моя начин,
да скиташ с мен из лятната трева
с венче в косите – мак и теменуга,

и да се питаш – аз ли бях това? – разбира се, че ти! – и няма друга,
единствената в моя сън и стих, пред Господа не зная – заплатих ли,
или безброй илюзии платих? – до гроб да мъкна тежките им лихви,
обичай ме? – такъв, какъвто съм! – момчето, дето стихове ти чѐте –
за Любовта – внезапен летен гръм,
след който всичко трият дъждовете.

8 април 2020 г.
гр. Варна, 23, 05 ч.