... когато паднат маските, когато
престанем да се мразим, може би
ще дойде най-красивото ни лято! –
без тъпото „To be, or not to be?”,
и ордата от властници до властник
ще спре най-сетне все да ни гълчи,
и хората край мен ще са прекрасни
във рой надежди! – слънчеви лъчи,
и този свят щастлив да си пребъде! –
и Бог да ни реди щастливи дни,
защото нейде, там – в света отвъден,
така едва ли въздухът сладни,
простете моя беден римен речник? –
дори си помислете, че съм луд.
Бих предпочел да пукнем по-човечни,
отколкото в Космическия студ.
2 април 2020 г.
гр. Варна, 12, 15 ч.