автор: zinka

Търсех нещо отзарана,
но какво – сама не знам.
После седнах на дивана,
да отдъхна и – задряммм...

Засънувах бяла къща,
и отвътре и отвън.
Зетя щерката прегръща,
тъщата до тях: мрън-мрън.

Внукът тича като хала,
с котарака жълт и глух.
Върху бабата заспала
го стоварва: мяу и бух!

Тя се стряска! Срещу уплах
в пазвата си дълго плю.
И реши да сготви супа.
Дежавю, след дежа вю....