автор: Albatros

... не знам дали бе нощ навън, кой ден, кой век, коя епоха,
навярно съм крещял насън? – щом и съседите дойдоха,
и асансьорът спря от страх, настана паника във входа,
и – тигър в клетка, аз ревях: – Надеждата е го̀ла во̀да! –
донадих – озверял съвсем, че политиката е куха,

не може всички да умрем! – за тоя, дето нощем духа,
линейка – подир туй патрул от три ченгета ме смириха,
и аз си казах: – Very cool! – и сетне съчиних два стиха,
щом всички легнаха да спят, пих бира – глътка подир глътка.
Щастлив, че този смахнат свят е жив – във Вашата прегръдка.

3 април 2020 г.
гр. Варна, 12, 25 ч.