автор: pastirka

Аз не питам защо.
Търся своето как.
И събличам въпроса до голо.
Че при нас е дошло
време с вирусен знак,
по-злокобен дори от Ебола.

Карантина и час
като в боен конфликт
без сирени разкъсват сърцето.
И намразвам се аз
за страха придобит
и за ласката с тебе - отнета.

Не червило и грим.
Слага маска денят,
отброява смъртта на сметало.
Но дали ще спасим
всеки следващ? Болят
в мен сълзи, с обичта избуяли.

Без да питам защо,
пред иконата пак
коленича с молитва пред Бога:
Опрости ни с миро
и не хвърляй ни в мрак,
който ражда в душите тревога!