автор: LATINKA-ZLATNA

Градът има богата история и е скътан в дълбоките и дъхтящи на смола и бор пазви на Родопа планина, а самата планина е изтъкана от тайнственост и загадъчност, поради което удивлява и вдъхновява хиляди поети. Иван Вазов някога писа: „Родопа е една Шекспирова драма, оживена с трепети и постоянно менливи картини.”
Първото име на Рудозем е Витлово. А по време на Османската империя от 1676 година градът носи името Палас. Според Ат. Примовски етимологията на Палас е от френски език palais, което в превод означава „дворец“.
Най-ранните сведения за човешко присъствие на територията на общината са от къснобронзовата епоха – ХIV–XII в. преди Христа. Открити са археологически находки в местността Чепинци, Ровището, Вълчан камък, Енекишино, Левището, а така също са открити селища, некрополи, руини от черкви, крепости и древни пътища от трайкийската, римската, късноантичната епоха и от Средновековието.
В Античността землището на днешен Рудозем е обитавано от траките койлалети, които освен животновъдството и земеделието, владеели и рударството. По същото време оттук е преминавал пътят, свързващ Тракия с Беломорието, използван в продължение на столетие. За негова охрана по-късно през Средновековието е изградена крепостта Козник (според византийски извор от ХIV в. – Косникос). По време на турското робство местното население нарича крепостта „Ерим папа”, а турците ѝ казват „Кечи кая” („Кози камък“, „Козя скала“). Крепостта е елемент от цяла крепостна система, която в миналото служи за отбрана на Родопите. Това е една от важните родопски твърдини. „Кечи кая” е единственото по рода си място в Южните Родопи, от което може да се види гледка при завъртане на 360 градуса.
След траките по старите друми на Рудозем минават римляни, славяни, гърци, кръстоносци, турци и др.
По данни от Библията (Деян. 16:13–40) в Родопа планина траките получават Евангелието (Благата вест за Христос) (50 г. сл. Хр.) директно от апостолите Павел и Лука.
Според някои сведения, цитирани в книгата на Д. Цухлев – „История на българската църква” – в края на IV в. епископ Никита Ремесиански проповядва и християнизира мнозина траки от племето беси, населяващи част от Родопа планина (по-късно се използва името беси за всички тракийски племена, разположени в Родопите). Плодът от тази проповедническа дейност е бил, „че звероподобните беси станали мирни и трудолюбиви”.
Местността „Черквището”, над Чепинци, манастирът „Света Елена”, край Пловдивци, църквите „Св. Богородица” и „Св. Тодор”, над Равнината, са откровение за християнството в района.
През ХIV в. (от 1356 г. до 1363 г.) идват войните на Османската империя начело с Орхановия син Сюлейман, а през ХVII в. (1669 г.) по времето на царуването на султан Мехмед IV със заповед е наложен ислямът на Витлово (дн. Рудозем) и следните села Виево, Смолян (дн. Смилян), Упорово (дн. Влахово), Бяла река и една малка част от селата Езерово (дн. Смолян) и Беловидово (дн. Златоград), но чрез силния си дух родопчаните успяват да запазят майчиния си език, а това е най-голямата им връзка с корените им; езикът и кръвта стават победители на Родопите. В народните песни, легенди и сказания по висините на Родопа планина още се пазят спомените за героичната защита на българския народностен дух.
По време на Руско-турската война (на 19 януари 1878 година) казашката бригада, командвана от генерал-майор Пьотр Александрович Черевин, влиза в Палас, настига колоната на отстъпващия Фауд паша, атакува я и отървава района от робство, но Берлинският договор връща Родопите в пределите на Османската империя за още 34 години. А на 21 октомври 1912 година (по време на Балканската война) под връх „Средногорец” (в местността Дългата усойка), намираща се недалече от днешния град, се водят тежки боеве между 21 средногорски полк на полковник Владимир Серафимов и османски войскови части под командването на Явер паша. Вòйните на 21-и средногорски полк, предвождани от полк. Владимир Серафимов, разбиват превъзхождащата го четири пъти турска войска и освобождават Родопите от робство.
През 1913 година Палас влиза в територията на България с Букурещкия мирен договор и същата година е обявен за център на община, макар че в него живеят едва 149 човека.
След 1920 година в Палас се заселват и първите християни – Стоян и Рада Радеви, Иван и Хуба Вълчанови, Христо и Елена Турналиеви и други, които построяват малката църква „Свети Георги”, осветена на 25.07.1926 година от негово преосвещенство Епископ Харитон.
Първото българско училище е открито през 1922 година в сградата на поделението в Палас, построена по османско време за казарма край Арда, а според Асен Зеров началното джамийско училище (мехтеб) е открито в периода 1925–1926 година, докато преди това по махалите са преподавали ходжи начални религиозни обучения в така наречените „мечети“. През 1933–1934 година е открито училище за V и VI клас.
С министерска заповед 2820/обн. 14.VIII.1934 г. село Палас получава името Рудозем заради находищата, които има в него, а може би и заради вековната рудничарска традиция от траките, прочути „като добри рудари, като изкусни майстори на обработката на метала”.
До Девети септември 1944 година в Рудоземската община има 30 села и махали с население около 5300 души. Самото село Рудозем, което е централно разположено, се състои от 25 къщи, обитавани от 184 души. Тук не се влагат никакви средства за икономическо развитие. Поминъкът на населението е предимно добивът на тютюн, който е закупуван от агенти на тютюневите картели на безценица. Населението тъне в пълна мизерия и нищета. Пътната мрежа в миналото е представлявана от един единствен път – Райково–Рудозем–Ксанти, годен за коларски превоз; освен каруци друг транспорт не е познат. Населението се снабдява с питейна вода от кладенци и дерета. За осветление се ползва борината и газената лампа, а жилищните сгради са ниски, схлупени, със сламени покриви.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година селището израства като център на цветната рудодобивна промишленост в първите години на социализма. По предложение на Георги Димитров през 1948 година е прието постановление за подобряване на поминъка на Родопите, Пирин и Странджа. За „да се проучат подземните богатства”, през 1949 година се създава комплексна, българо-съветска, геоложка експедиция, която открива значителни запаси от оловно-цинкови руди. Икономическият и демографският възход на Рудозем започва с отварянето в града на обекти на създаденото в 1950 година съветско-българско минно предприятие ГОРУБСО (абревиатура от руски: Горно-рудное болгарско-советское общество), което осигурява много работни места. След геоложката експедиция през лятото на 1951 г. тук пристигат работниците, съветските и българските специалисти на тогавашното дружество „Совболстрой”. В периода 1951–1952 година е изработен регулационен план на селището. Първата копка за изграждането на Рудозем датира от юни 1951 година. Започва незапомнено за нашите мащаби строителство. Цялостното изграждане на града е дело на родопски майстори строители под ръководството на съветските специалисти Женков и Верих. Затова с признателност трябва да се говори както за съветските специалисти, така и за строителните бригади на Петър Калоферов, Васил Златков, Дечо Чакъров, Марко Сираков, Манчо Белчев и много други, които не жалят труд, сили и енергия за по-бързото изграждане на новия град.
През 1952 година влизат в действие нови рудници, а през същата година (1952 г.) започва строежът на най-голямата на Балканския полуостров обогатителна фабрика, която през май 1953 година е пусната в експлоатация, а официално е открита на 07 ноември същата година (1953 г.). Така се обособява Четвърто рудоуправление на ДМП „Горубсо“, а Рудозем става център на IV–то рудоуправление на Родопския минен басейн.
В изграждането на рудниците и обогатителната фабрика вземат участие 60 съветски специалисти и работници. Тук Съветският съюз предоставя машини, проекти и най-важното – опит.
И рудниците, и една от най-големите фабрики в Европа за преработка на полиметални руди – РОФ, и самият град, са рожба на българо-съветската дружба.
При реорганизацията на Златоградската околия (закриването ѝ е през 1952 г.) е учредена Маданската околия, Хасковски окръг. Тогава селският народен съвет в Рудозем се отделя от Смолянската околия и се предава към новообразуваната Маданска околия, а през 1958 година при административната промяна в страната (закриване на околиите и прегрупиране на окръзите) Рудоземският народен съвет преминава от Хасковски към Смолянски окръг.
През 1953 г. в Рудозем е създаден шивашкият цех „Родопи” към фабриката в Мадан с една главна цел – да се осигури работа за свободната женска ръка, а на 22 април 1956 г. е открит Домът на културата, който се намира в центъра на града. С ускорени темпове се изграждат нови направления – търговията, транспорта, съобщенията. Първоначално Четвърто рудоуправление предоставя приземните етажи на жилищните блокове за магазини, като ръководството и снабдяването се извършва от Държавната търговска организация, гр. Смолян. За тази цел през 1958 г. в града се създава „Търговия на дребно и обществено хранене”.
През 1959 година и 1960 година са били предадени от ДМП „Горубсо” IV-то рудоуправление на Градския народен съвет в Рудозем, сградата на детските ясли, сградата на културния дом с библиотеката, жилищни сгради на улица 7-ма и др.
С Указ на Държавния съвет на Народна република България № 38 от 30.01.1960 г. и обн. 2.02.1960 г. Рудозем е признат от село за град, като към него през 1971 се присъединяват Койнарци (Койнаре), Мейково и Оскрушево, а на 10 ноември същата година (1971 г.) от трибуната на площада първият секретар на Посолсвото на Съветския съюз в НР България и председател на Дружеството на съветско-българската дружба у нас, Евгений Туганов, обявява Рудозем за град на българо-съветската дружба.
В района на съвета през последните години е извършена огромна работа в областта на народното образование и култура и в здравеопазването. Преди 9 септември 1944 г. е имало 11 училища (10 начални и 1 основно) и един фелдшер, обслужващ Рудоземската и Смилянската община. До 1964 година има 20 училища (пет основни, едно СПУ, едно МПУ, а останалите са еднокомплетни); броят на учениците от 520 се увеличава на 1897, а броят на учителите от 23 на 122. В мрежата на здравеопазването през 1959–1961 г. в района на града Рудозем има медикосанитарна част – болница, която изцяло обслужва района на съвета, здравния пункт в село Чепинци, участъковата служба с родилния дом към нея в село Елховец, здравния пункт в участъка „Рибница”, аптеката и детските ясли, като до 1960 година има 22 лекари, 18 мед. сестри, 5 акушерки и зъболекарски кабинет, обслужван от 2 зъболекари. Също така е построен първокласен ресторант, който носи името „Палас”. Изграден е и Заводът за пенобетон. По-късно е построен и паметникът на Георги Димитров, който е премахнат след началото на прехода през 1989 година. (По инициатива на населението от самооблагане, доброволен труд и бюджета за 1959–1964 г. са построени училища в село Елховец и Грамаде, читалище в село Чепинци, здравен дом в село Елховец, а в град Рудозем – физкултурен стадион, плувен басейн, кооперативен пазар и др.)
Всичко тук се обновява, строи се не с дни, не с часове, а с минути; само през 1966 година са построени 60 нови къщи.
Селищната система е образувана през 1979 година на основата на Рудоземската община и селските народни съвети в Елховец и Чепинци. Включва 24 населени места, обединени в 14 кметства.
До 1980 година почти в центъра на града се построява новата автогара, от която всеки ден тръгват десетки автобуси. Дневният поток на пътниците надхвърля няколко хиляди. Редовно се поддържат 14 битови автолинии, 31 работнически и 14 ученически. В центъра на града извисява снага и новата пощенска станция, в която са създадени всички необходими условия и норми за работа на пощенските работници и служители. А през 1980 година в центъра на града се осъществява изграждането и влизането в експлоатация на голям и модерен Търговски дом с обща площ 1500 квадратни метра и се открива и влиза в експлоатация Заводът за декоративна козметика с японско и швейцарско оборудване.
Въз основание на Постановление № 22 на Министерския съвет от 10 май 1982 година за ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от странджанско-сакарския край през осмата петилетка и до 1990 г. (Държавен вестник, брой 42 от 28.V) тук започват да прииждат минни и други работници, лекари и учители. Прирастът на града е забележителен и е главно механически – с преселници от Видинско, Врачанско, Плевенско, Старозагорско и други.
Най-голям принос за града имат колективите при Четвърто рудоуправление, при рудниците „Рибница”, „Шахоница” и „Димов дол”, при рудоземската обогатителна фабрика, аграрно-промишления комплекс „Първи май”, цеха „Родопи”, общинския народен съвет и др.
Физкултурата и спортът в миньорския град се фокусират в два аспекта – масивност и високо спортно майсторство. В града успешно се развиват шест вида спорт: лека атлетика, тенис на маса, шахмат, волейбол, тенис на корт и футбол, като „Миньор” от години е несменяем окръжен първенец. Именно от Рудозем започват спортния си път към славата големите български състезатели по тенис на маса, майсторите на спорта – братята Петър и Тодор Великови, многократни републикански шампиони и медалисти от балкански първенства и от други международни прояви; оттук поема към ДФС „Тракия” – Пловдив и към олимпийския си златен медал по гребане и з.м.с. Сийка Келбечева; в Рудозем прави първите си стъпки в големия футбол и з.м.с. Петко Петков.
Тук, в селищната система, 51 самодейни състава печелят популярност. В цялостния духовен живот на града роля имат Профсъюзният дом, Районният младежки дом и други.
Туристическото дело съществува тук още от учредяването на ТД „Здравец” през 1957 г. и е с не по-малки успехи и заслуги. Организират се туристически екскурзии и автопоходи по пътя на Първата българска армия, както и посещения в чужбина. През 1984 година и през 1989 година градът се посещава от Дипломатическия корпус. До 1985 година Рудозем е три пъти национален първенец по благоустрояването и хигиенизирането заедно със селищната система и нейните труженици.
През 1997 година предприятието „Горубсо” е обявено за ликвидация, а през 1999 година е ликвидирано. В края на XX век броят на населението драстично намалява поради затихването на рудодобивната и рудопреработвателната промишленост и поради ограниченото производство. Значителна част от временно и постоянно заселилите се граждани се завръщат по родните си места или търсят други средства за препитание на трети места след структурните промени в рудодобива. Безработицата е значително висока.
През 2001 година заместник-министър-председателят на Република България и министърът на икономиката Петър Жотев подписва заповед за пристъпване към продажба на две обособени части от имуществото на „Горубсо–Рудозем“ ЕАД – рудниците „Димов дол“ и „Рибница“. Със заповед на министър Николай Василев от 10 октомври 2001 г. ексклузивен купувач на „Горубсо” е „Рудметал” – акционерно дружество на бивши служители и работници на обявените за ликвидация „Горубсо – Рудозем“ ЕАД и „Горубсо – РОФ“ АД. Основната цел на приватизационния договор е да се запази рудодобива в Родопския край. Така той продължава да е основен поминък на населението, но в много по-малък мащаб. През 2015 година е открита флотационната фабрика „Петър Павлов” за оловно-цинкова руда към „Рудметал” АД. В момента (2019 г.) в предприятието работят 250 работници и служители. За сега има запазени запаси за 14 години, като се очаква прираст.
На 30.09.2009 година Рудоземската обогатителна фабрика за преработка и обогатяване на оловно-цинкова руда се влива в „Горубсо – Мадан”.
Козметиката, като проспериращ отрасъл в общината, е представена от "Рубелла Бюти" АД, производител на серии козметични продукти за над 48 държави; „Вентони козметикс” ЕООД, производител на декоративна козметика (основно продукти за маникюр и педикюр), оцветяваща къна, паста за зъби, бяла козметика, с изградена дистрибуторска мрежа в страната, както и на износ за Грузия, Иран, Ирак и др.; „Дестини” ООД, производител на оцветители за коса и бяла козметика; „Арси козметикс”, производител на натурална козметика както за страната, така и за износ в Саудитска Арабия, Сирия, Египет и други.
Строителните и строително-ремонтите работи в района се извършват от „Викторио” – ЕООД, „Креатив БИЛД”, Инженеринг „Сепал” ЕООД, „Вехрус” – ЕООД и др. В областта на шивашката промишленост работят няколко фирми, които реализират продукцията си не само на вътрешния, но и на външния пазар със страните от Европа. Безработицата до момента все още е висока, а това насочва голяма част от живущите към гурбетчийството – обикновено към строителството.
На 05 март 2014 г. отваря врати новата болница в Рудозем.Тя е единствената, която предлага безплатна рехабилитация и се помещава в сградата на закритата преди 12 години общинска болница. Тук идват болни от цялата страна и броят им расте.
На 15.08.2016 година, в Деня на миньора, е открита спортната зала, която е на европейско ниво и е направена по проект на община Рудозем за развитието на селските райони, а през 2019 година е открита минерална вода в града, която ще е част от икономическото бъдеще на града.
В момента в процес на изграждане е язовир Пловдивци.
Още от времето на Соца (1960 г.) е обсъждано Рудозем да стане център на международния път „Казанлък-Пловдив-Смолян-Рудозем-Ксанти (Гърция). През 1997 година външният министър Надежда Михайлова забива колче до самата бразда между двете граници. През 2004 г. по време на посещението си в града външният министър Соломон Паси пък обещава пътят Рудозем-Ксанти да бъде отворен през 2006 г., (първата копка на проходния път от Рудозем до границата между България и Гърция е направена на 07.06.2005 г.), а сега се очаква това да стане през 2020 г. С отварянето на пътя за Гърция (Рудозем-Ксанти) ще се даде тласък на туризма, транспорта и търговията.
Въпреки главоломното изсичане на горите в района от около 30 години насам, все още виреят билките мащерка, риган, жълт кантарион, бял равнец и др., както и диворастящите плодове малина, ягода, къпина, арония, боровинка и др. Природата е лечебна и зареждаща, подходяща за почивка и туризъм. Хората, спазвайки и до днес древните традиции и обичаи, предавани от поколение на поколение, са сърдечни и гостоприемни. Градът е обновен с нови паркинги, зелени площи, детски кътове и места за отдих.
Тук ежегодно в средата на месец август се чества традиционният празник Денят на миньора с богата фолклорна програма в изпълнение на самодейните състави в града и общината, както и самодейци от други общини в областта. В празничната програма участват и професионални състави и изпълнители от страната и чужбина. Оргнизират се и детски развлекателни игри и забавления. На празника присъстват настоящи, бивши жители и гости на община Рудозем, което оставя дълбок отпечатък и предлага незабравими спомени. За да се добие най-пълна представа за града, е желателно да бъде посетен.


Б.а. Материалът е написан през м. юли. 2019 г. и е поместен в книгата ми „Палитра от бои”, 2016 г. Ползвани са данни от книгите „Родопските българи мохамедани” (исторически очерк, първа част, изд. „Христо Г. Данов“, 1961 г.; автор Кирил Василев); „Родопите през вековете”(историческа христоматия, 1966, София);„Рудозем”, изд.Смолян, 1985 г.; „Рудозем”, изд. Смолян, 1985 г.; Държавен архив, Смолян, и Уикепидия.