автор: jan

Всяко детство се нуждаело от няколко неща, за да го нарече порасналия вече човек щастливо: огромна поляна, по която можели да се разхвърлят разни играчки, малка къщичка, подходяща за живеене, едно симпатично конче, и топъл хляб, нарязан на филии.

Той притежавал и една чудна черешова градина, в която сутрин, обед и вечер нещо се случвало. Истории, които му помагали да порасне. А къщичките за птици, които били наслагали по дърветата имали своите обитатели. Тези къщички никога не го били разочаровали. Въобразявал си тогава, че някой добър човек е научил птиците да чуруликат и костенурките да молят за дъжд, когато се катерели нагоре по хълма. Страхувал се за тях, когато върху дърветата падали мълнии, когато му се струвало, че морето приижда рано сутрин и ще залее всичко наоколо.
Богатството му непрекъснато се увеличавало докато един ден установил, че притежава повече отколкото е необходимо на едно детство. Тогава пуснал на свобода зелените бръмбари и зачакал стадото да се прибере от паша.
Понякога намирал стадото из далечните поляни; когато носил на дядо си храна и прясна вода. Вечерта правил равносметката, че богатството му се е увеличило още; на дървените свирки майсторени през деня можели да се свирят какви ли не мелодии.
По това време разбрал какво означава страх. Не бил подготвен за срещата с онази муха, която кацнала върху ръката му. Била огромна и зелена, като онези които се появяват от нищото и шумолят като бръмбари. Зад самия плет била градината, в която можели да се намерят какви ли не зеленчуци, а зрелите дини трудно можели да бъдат повдигнати от дете. Наблюдавал посадените от него растения; поливал ги ежедневно. Тогава мухата кацнала върху ръката. Изглеждало, че не се плаши от нищо, защото мятането на ръцете насам натам не я прогонило.
Тлъстата гадна муха...Какво ли дистанционно задвижвало металните и пипала?
Накрая взел решението да потопи ръката си в коритото на чешмата, откъдето животните пиели вода. Щом подушила водата мигновено кацнала на друго място и така обиколила цялото тяло. Хрумнало му да я улови с длан. Ако заживее в стъкленица, помислил си няма повече да ме плаши. Така и станало.
Мухата постепенно се превърнала в красива брошка.