Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: nikolaylalev96
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13954

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 2
Всичко: 423

Онлайн сега:
:: valchebnica
:: pc_indi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРудоземската обогатителна фабрика
раздел: Други ...
автор: LATINKA-ZLATNA

Рудоземската обогатителна фабрика е проектирана от Механобр – Ленинград, СССР (днес Сант Петербург, Русия). Строена е през 1952-ра и началото на 1953-а. Същата година през май
фабриката е пусната в експлоатация, а официално е открита на 07.11.1953-та. За времето си тя е най-голямата флотационна фабрика у нас и е една от най-големите фабрики в Европа за преработка на полиметални руди.
Създадена е с цел да се обогати добивът на оловно-цинкова руда в Маданския минен басейн – Златоград, Рудозем, Мадан.
Още при изграждането на Рудозем, на Обогатителната фабрика и на рудниците на Четвърто рудоуправление на ДМП „Горубсо” скъп гост на строителите през м. март 1953 година е маршалът на Съветския съюз Бирюзов, който вдъхновено заявява: „Рудоземската обогатителна фабрика ще бъде величествен паметник на българо-съветската дружба”, като още същата година на главния корпус на фабриката заблестява лозунгът: „Фабриката е рожба на българо-съветската дружба”. Четем го и днес.
През 1974 г. трудовият колектив на Обогатителната фабрика е посетен от делегация партийни работници от КАССР. В книгата за впечатления е записано: „Разгледахме фабриката с чувство на дълбоко удовлетворение и радост от големите успехи в научно-техническия прогрес, в постиженията на качеството на труда… Желаем на вас, драги български другари, нови успехи в строителството на социализма…”
На 07 ноември 1974 година тукашен гост е и генералният консул на СССР в гр. Пловдив, А. Ахилов. Той пише: „Възхищавам се от големите успехи на миньорите и обогатителите; желая от все сърце нови завоевания на миньорите и обогатителите. Нека вашите показатели да се развиват по световните равнители”. На 11 януари 1980 година Рудоземската обогатителна фабрика е посетена от българския летец космонавт Георги Иванов. В книгата за впечатления той пише: „С голямо удоволствие се запознах с производствения процес на Обогатителната фабрика в Рудозем. Желая на трудовия колектив много човешки радости, крепко здраве и космически успехи в благородната им дейност”.
От 1953 г. до 1998 г. е имало от 350 до 490 работника.
През 1999 година е наложена ликвидация на предприятието, а през 2000 година е пусната отново в експлоатация.
Първоначално са назначени близо 350 човека, но след това числеността им намалява до 100 човека (през 2014 г.). Числеността на персонала и производителността на фабриката е три пъти по-малка.
Рудоземската обогатителна фабрика е с перспектива, защото има достатъчно рудни запаси за около 20 години. Освен това се пускат и нови рудници в Мадан (през 2014 г. са пуснати в употреба рудниците „Върба” и „Батанци”), което спомага за по-пълното натоварване на производствените мощности на Рудоземската обогатителна фабрика, като по този начин се добива повече концентрат. Тази промяна спомага за финансовото състояние на дружеството, а така също и на хората, които работят в Рудоземската обогатителна фабрика. Има перспектива да се отворят още рудници в района на Маданския минен басейн, като това пък ще спомогне за ангажиране на повече работници в това производство. Добитият концентрат се продава на КЦМ – Пловдив.
В момента (2016 г.) фабриката преработва рудата на Маданския минен басейн „Горубсо” – в град Мадан, и на Рудметал – в град Рудозем.
В РОФ и рудниците на минния басейн се въвеждат машини, които подобряват производството и облекчават труда на работниците. Наличието на рудници и РОФ в района е един приоритетен поминък за населението, което обезпечава заетостта и прехраната на част от населението.

Б.а. Материалът е написан през 2016 година в град Рудозем и е поместен в книгата ми „Палитра от бои”, 2019 г.
Ползвани са данни от книгите „Обогатяване на рудите в България”, техника, София, 1964 и от „Рудозем” (1985), издадена в Смолян.
С благодарност към началника на РОФ – инж. Венко Димитров, за оказаното съдействие.


Публикувано от anonimapokrifoff на 30.03.2020 @ 16:19:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   LATINKA-ZLATNA

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

21.01.2022 год. / 01:11:03 часа

добави твой текст
"Рудоземската обогатителна фабрика" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Рудоземската обогатителна фабрика
от LATINKA-ZLATNA на 31.03.2020 @ 23:33:58
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, приятелю! На някои много им се иска за периода от 1944 г. до промяната въобще да не се знае, но народ, който бяга от своето минало, няма бъдеще.
Да, когато бях при Маркони, ви говорих за град Рудозем, където живях и работих над 19 години.
Позрави на приятелите от Варна, Док!


Re: Рудоземската обогатителна фабрика
от doktora на 30.03.2020 @ 17:57:15
(Профил | Изпрати бележка)
Впечатляващ очерк за истирията на Рудозем, ЗЛАТНА, спомням си, че си ми говорила за това при Маркони...()