автор: Albatros

Душата ми е пясъчен часовник.
Уж крехка, а пък взе да ми тежи.
От тонове мълчания – отровни.
От тонове преглътнати лъжи.
От стирки. И от медийните свирки
по нова, би ти ви, канал едно –
все медии, нафрашкани с мисирки,
напръскали с парфюм едно лайно.
От генерали с черни униформи.

От Вождове, прочели "Винету".
От еспертизи ВМА – петорни.
От вируси. Ваксини. И манту.
Бих предпочел да пукна като воин
от студ, холера, удар на приклад! –
пред гнусната лъжа, че съм достоен
да бъда Българин на този свят.
Догаря ми в кандилцето елея.
И се подписвам с птичите пера –

Свободен като птица да живея.
Свободен като птица да умра.

26 март 2020 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.