автор: Albatros

... нали ме хвана пролетна умора, живея като в призрачна гора –
по улиците няма живи хора – и няма на кого да се опра,
затворени са кръчми и бутици, кафе не дават в близкото бистро,
и политици, Боже! – политици не ми вещаят никакво добро,
започна този свят да ме нервира, от самотия взе да ме тресе! –
седя на тротоара, пия бира – и си приказвам с вярното ми псе,

ни пролет се задава, нито лято, септември скоро няма да е май,
животът като птиченце хвъркато цял ден се лута между Ад и Рай,
до гуша ми дойде да ме будалкат и да ме правят цял живот на луд,
не вярвам, че светът е катафалка, поела към последния приют! –
излезте? – да се видим на площада, да хапнем, квото дал Бог за обяд.
Един човек на този свят да страда, до гроб ще го обичам – като брат.

24 март 2020 г.
гр. Варна, 9, 45 ч.