Чуждопланетна се изгубих
между галактики от мрак и звезден прах
в космическите тишини, където се преродих,
за да разцъфна дълбоко в сърцето ти.
Цветята не умеят да говорят,
но сеят чувствата си в твоята душа.
Сега те моля мълчаливо
да ме дариш със земно име.
Неуловима рея се в безкрая на вятърните си крила,
а във сърцето си венерийно мечтая
във дланите ти да сънувам любовта.
До смърт изтощена от бурите стъклени
аз вдишвам отровното твое безмълвие,
издишвайки обич във тебе, безпътнико.