автор: Albatros

Родните ни къщи са продадени.
Счупени са майчините стомни.
Ходим си на село – но за ядене.
И почти бащите си не помним.

А пък те ни чакат по балконите.
Кашлят под панелите и тухлите.
Или ни разказват селски спомени.
Или пушат в тесните ни кухни.

И съвсем не мислят за умиране.
И със поглед, вперен в полилея,
гроздето е време да обираме! –
казват – и очите им влажнеят.

И ни гледат с глупава надежда.
Нашите свободни дни пресмятат.
Странно катафалката изглежда,
спряла за последно пред вратата.

Тръгват си бащите ни завинаги.
И крещят очите им отворени! –
да не пукнем нейде като цигани
без Родина, бащин дом и корени.

23 март 2020 г.
гр. Варна, 15, 35 ч.