автор: pc_indi

Мъчно ли ти е? Кажи на планината...
Плаче ли ти се? Полето е пред теб...
Ще ти пратят тих,гальовен вятър
и зелени,щедри рамене.
Разкажи им колко те е страх,
колко малък си в сълзите на Земята,
как горчат трохите смях,
стиснати на Болката в ръката.
Как жадно пиеш тежки глътки Вяра,
но не вярваш във случайните злини,
в добрите аргументи на коварството,
в невинността на " благородните" лъжи.
Как искаш всичко лошо да е сън,
да се събуди радостен света,
да го целуне по челото слънцето
и преведе през златната река
Разказвай им... Додето песента им
се залюлее в двете ти очи
и се стече стопена радостта-
целебен дъжд в смълчаните треви.