автор: pavlinag

Дъждът,
като в продънена кесия
излива се над покривите цяла нощ
и цял ден след това – като магия,
под схлупените облаци със нова мощ.

Дъждът,
като размътено съзнание
оставя ти безкрайно време да се разделиш,
да потъгуваш в спомен за страдание,
да скъсаш със една любов и да простиш.

Дъждът,
със пелерината на сводник
обгръща слънчевото битие;
в прегръдката му толкова огромна
потъваш и забравяш да умреш.