Далече от света, който ни заобикаля, наистина. Изолирани ..., но живеем.
Извън работа и училище, под доброволен "домашен арест". С безплатни TV, интернет, градски транспорт, без магазини, без ресторанти, кафета и барове, без театри и кино, без зони - сини, зелени, с безлюдни, но чисти улици... Без нови ненужни предмети. И далече от близки, приятели.
С маски на лицата, единодушни, но не такива, които крият обикновено истинското ни състояние. Този път е различно еднакво.
Всяко нещо струва друго нещо.
Дойде време, в което светът трябва да си почине от темпото, с което се движи. Откъснати от живота, заживяваме във време с ограничения и отговорности, където зависим един от друг.
Затварят се граници, за да отворим други... в нас.
Време е, в което малките неща да станат големи и важни, а обикновените да ни направят щастливи.
Време, да почистим домовете ... мислите и действията си.
И да се намерим, ако можем, в забързаното досега ежедневие.