Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 448
ХуЛитери: 1
Всичко: 449

Онлайн сега:
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтец Преписий
раздел: Хумор и сатира
автор: VladKo

През 80-те години бях асистент по математика в един софийски ВУЗ. Завеждащ катедра беше доцент П., а жена му работеше в катедрата като главен асистент.
Веднъж на катедрен съвет завеждащият обясняваше как да се постъпва с преписвачите (да не им вземаме само пищовите, но и да съобщаваме за станалото в ректората, та да си получат те и дисциплинарно наказание).
А жена му след всяко негово изречение – по една добавка от нея. Да не останеше и сянка от съмнение, че ако той е царят, то тя пък е царицата и следователно тя решава на коя страна да се завърти коронованата глава.
Веднъж така, втори път така, а на третия той не издържа и раздразнен й каза да престане. Последните му думи бяха: «Никой не Ви е дал думата.» Точно така, на «Ви». След катедрения съвет, отивайки на занятия, хвърлих едно око през отворената врата на кабинета й. Седнала пред бюрото си, тя фиксираше с очи стената сякаш с твърдото намерение да направи в нея дупка с погледа си. Гневът, бушуващ в гърдите й, беше съизмерим по мощност с акумулативен сняряд, способен да пробие танкова броня.
Без да се спирам, продължих към залата, където трябваше да ощастливя студентите си с първото контролно за семестъра. Един от тях постоянно надничаше над рамото на студентката пред него. Правех му забележки, но обърнех ли гръб, дългата му шия пак се издигаше като перископ на подводница, събиращ обилна визуална информация.
Къде ти аз, наивникът, да допусна, че той по този начин всичко ще може да препише! Тъй след двете контролни за семестъра, за които той получи отлични оценки, бях поставен пред свършения факт, че трябваше да го освободя от писмен изпит. Такива бяха правилата. И така той се яви направо на устен.
А на устния изпит нашият герой, също както във вица, приличаше на кучето, което гледа умно и аха да каже нещо. Както биха казали руснаците, мълча като партизанин на разпит. Учудена, колежката, която четеше лекциите, първо провери, че оценките на контролните му бяха наистина шестици. А после, както си му е редът, го зацафари и двойката на устния стана и двойка за семестъра.
Когато в началото на втория семестър пак влязох да водя упражнения в тяхната група, им казах: «Колеги, ще ви задам един въпрос с понижена трудност: кой според вас ще пише контролните си сам на първата маса?» Няколко гласа спонтанно назоваха името на отличилия се. Обявих още, че щяхме да сложим и надпис: «Място, запазено за Отец Преписий». Щеше ми се да го запитам как се чувства човек, спечелил всички битки, освен последната, но трябваше да почна занятието и любопитството ми остана незадоволено.
На първото контролно за втория семестър той честно си беше седнал на първата маса още преди влизането ми в залата. Започна ли контролното, направи опит да се обърне назад, но когато му изшътках, примирен със съдбата си, той направо си предаде празните листи.


Публикувано от anonimapokrifoff на 16.03.2020 @ 09:03:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   VladKo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

31.07.2021 год. / 05:53:07 часа

добави твой текст
"Отец Преписий" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Отец Преписий
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 16.03.2020 @ 11:54:31
(Профил | Изпрати бележка)
А знаеш ли, VladKo, че аз бях въпросният "Отец Преписий". И надничах над рамената на колежките, не толкова да преписвам, а да зяпам в пазвите им. Та затова се обаждам да уточня. Ама ти пиши и за това, как после ми писа и тройката. Помниш ли? :)))


Re: Отец Преписий
от VladKo на 16.03.2020 @ 14:12:54
(Профил | Изпрати бележка)
За да съм сигурен, че става дума за същото лице, бих имал нужда от име (което аз все още помня) или от друго потвърждение (по избор).

]