преглъщаш спомена от оризовите ми пръсти
солта по миглите
и цвета на молитвата при залез
блестят ми очите – като витражи на катедрала
понесла скелето на годините градеж
а ръцете ти дялкат непоклатимостта на основите ми
все по-навътре
слизаш в подземията ми
където пазителят на думите свива пергаментовите ми мисли
и зазижда свитъците в сърцето си