автор: Balchik

През 60-те години на миналия век със семейството ми живеехме и работихме в Държавно Земеделско Стопанство, където имаше всички условия за живот: Държавни жилища за всички служители; Красиви паркове с декоративни храсти и цветни градини;
Училище и детска градина за децата ни; Читалище с богата библиотека и културно-масова дейност; Театрален и хоров състав; Киносалон с оператор; Футболен отбор. Телевизията не беше стигнала до нас. Живеехме спокойно. Никога не заключвахме вратите на домовете си.
Съседите ни имаха едно дете. Бащата беше висок, обаятелен мъж. Завършил Богословски факултет в София. Извън служебните си задължения ръководеше театралния състав. Имаше красив глас. Свиреше на класическа китара.
Съпругата му Маргарита, привлекателна млада жена, с чувство за хумор. Бяха семейни приятели с Директора на училището. Често се събираха заедно.
Между Маргарита и Директора припламнала искра. Срещали се след работа в училището. Чистачката разбрала за тайните им срещи. Недоумявала как може женени хора да влизат в грях. Тогава все още имаше морал. Споделила тайната с близките си, те от своя страна със свои близки. Събрали се. Скрили се зад храстите в училищния двор. Затаили дъх. Не след дълго се появила Маргарита с разпилени от вятъра буйни коси. Поогледала се, няма никой. Заключила вратата след себе си. Той я чакал. Взел в шепи лицето ѝ, отметнал закачливия кичур коса и нежно я целунал. Сърцата им лудо туптели.
Силен шум, викове и блъскане по прозорците ги ужасява.
- Какво ще правим сега? Друг изход няма – казал той.
- Има. Ела и ми помогни!
Маргарита се появява зад оживената тълпа.
- Какво се е случило? Минавах по пътя и чух викове.
Онемели, хората навели глави и си тръгнали. След тях и тя поела към дома си. Никой не си и помислил, че през толкова малко прозорче на тоалетна може да мине човек.
Може само Маргарита!

/ По действителен случай /
Цонка Сивкова
гр. Балчик
8 март 2020 г.